• Bulgarian
  • English
  • Russian

НАЧАЛОТО

Най-големият остров в Черно море, о-в Св. Иван, е побрал цялото богатство на историческото наследство на Западното Черноморие. Това установява първата археологическа кампания на острова от 1985 до 1994 г., осъществена от екипа на ст. н. с. д.и.н. Виолета Димова и ст. н. с. д-р Божидар Димитров от Националния исторически музей. Според проучвателите там е имало тракийско светилище от VII-IV в пр. н. е., посветено на Аполон Лечител, в която е била поставена прочутата бронзова статуя на божеството, изработена от Каламис. Предполага се, че след налагането на християнството в Римската империя в края на ІV - началото на V в. върху неговите руини е построена християнската базилика, чийто руини се извисяват и сега. В следващите векове тя е претърпяла редица преустройства като част от средновековния манастир "Св. Йоан Предтеча”, който и до днес е обект на археологическото проучване.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

През 2008 г. редовните археологически проучвания на средновековния манастир бяха подновени с финансиране от Министерството на културата по договор с РИМ-Бургас. Решаващ принос за това има един от първите проучватели на манастира и основен изследовател на неговата история, ст. н. с. д-р Божидар Димитров, който през 2007 г. предостави своята авторитетна подкрепа за възобновяване и завършване на проучването. Тази задача бе поета от археолози, доказали своята подготовка и професионализъм. Възобновените разкопки се извършват под ръководството на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” в екип с  н. с. Цоня Дражева, директор на РИМ-Бургас и доц. д-р Росина Костова от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” и в сътрудничество с г-н Димитър Недев и ръководения от него Археологически музей-Созопол. Събирането на този екип и неговата работа точно на този изключителен археологически обект не са случайни.

Ръководителят на екипа, проф. д.и.н. К. Попконстантинов, е проучвател на двата най-големи извънградски манастира от периода на Първото българско царство, построени от покръстителя на българите Св. Цар Борис І—манастира “Св. Богородица” до с. Равна, Провадийско и манастира “Св. Богородица” в м. Караачтеке, Варна. За своя изключителен принос в изследването на средновековната писменост и култура през 2004 г. е удостоен с най-престижната европейска награда в хуманитаристиката на името на “Готфрид фон Хердер”, връчена от германската фондация “Алфред Тьопфер” и Виенския университет. Другият член на екипа от Великотърновския университет—първокласно средище за академично обучение на археолози в България, доц. д-р Р. Костова, е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” и международно утвърден специалист по манастирска археология, чиято дисертация на тази тема е приета за публикуване в издателството на Оксфордския университет. Равностоен партньор в екипа е н. с. Ц. Дражева, водещ проучвател на археологическото наследство на Южното Черноморие, която заедно с Д. Недев има основен принос за обогатяването на културно-историческото наследство на Созопол в последните години.

Целта на екипа е цялостно изясняване на ролята на този голям и внушителен духовен център в нашите земи, построен върху площ от 6 дка, оградена с каменна стена. Тук са проучени основите на два храма от различни периоди – единият от ІV-V в., а другият от ХІІІ в. И двата храма са били стенописвани, видно от стенописните фрагменти, открити в централния манастирски храм и все още запазена стенописна украса в храма, югоизточно от него. Изисканата архитектура като цяло показва предварителен замисъл и влагане на значителни средства и енергия от страна на Константинопол, а вероятно и от Търново.

В хода на планомерното изследване на строителната история на манастирския храм “Св. Йоан Предтеча” през 2009 г. в северната част на западната галерия бе открит гроб, в който в самостоятелни ковчези са били погребани двама мъже. Костните останки и на двамата бяха твърде изтлели като от единия индивид сравнително добре бяха запазени само черепа и стъпалата, при които бяха намерени железни налчета от обувките, с които е бил погребан. Другият мъж също е бил погребан с подобни обувки, но към тях е имал и шпори, които свидетелстват за това, че е прекарвал значителна част от живота си на кон. Наред с това, след полагането му в ковчега върху дясното му рамо е бил поставен изящен стъклен съд с дълго и тясно гърло със спираловидна украса и широко дъно. Антропологичният анализ, извършен на място от д-р Бранимира Димитрова от Института по експериментална  морфология и антропология при БАН показа, че този мъж е починал твърде млад, едва 20 годишен. Кой е бил той?  Шпорите и обувките с налчета, които е носил показват, че този млад мъж, както и другият погребан до него не е бил монах. Почетното място, което им е било отредено за вечен покой в западната галерия на манастирския храм, не оставя съмнение, че и двамата са заслужили уважението на монашеското братство. Във византийската и средновековната българска монашеска практика привилегията да бъдат погребвани във входните части на манастирските храмове имат дарителите и покровителите на манастирите. Вероятно тези двама мъже са били сред големите дарители на островния манастир скоро след неговото обновяване в средата на ХІІІ в.

Що се отнася до стъкления съд, неговата поява в гроба само на пръв поглед  е необичайна. В християнската поклоническа традиция в малки глинени и стъклени съдове са съхранявани и пренасяни на огромни разстояния масло от кандилата над светите гробове или мартириум на светци, или вода от живоносни извори. Може би и стъкленият съд от гроба на младия мъж е съдържал такава скъпа нему реликва, която го е съпроводила като израз на Божията милост в последния му път. Предстои лабораторен анализ на всички находки от гроба в западната галерия на манастирския храм “Св. Йоан Предтеча”, но още сега може да се каже, че той добавя неизвестен до сега важен щрих към историята на манастира, а и към сложните взаимоотношения между монашеско и светско във византийския културен кръг, с който е преплетена средновековната история на днешното българско Черноморие.

 

КНИЖОВНА ДЕЙНОСТ

Наред с това, при изясняване на плановата схема на манастирския комплекс през 2009 г. бяха разкрити три нови помещения край източната половина на северната оградна стена. И точно тук бяха открити предмети, които имат изключителна стойност не само за изясняване на живота и работата на монасите, но и за украсата на средновековни ръкописи. Става дума за два бронзови щемпела, чийто изящни растителни орнаменти са украсявали кожените подвързии на ръкописите, създавани, преписвани, превеждани и подвързвани в манастира “Св. Йоан Предтеча” на о-в Св. Иван. Подобни инструменти не са откривани до сега при археологически разкопки в българските земи, както и на територията на Византийската империя. Тяхното наличие е още едно доказателство за това, че манастирите са създатели и пазители на познание. Това била тяхната мисионерска дейност. За нуждите на скрипториите са работели много и различни работилници в манастира: добиване на клей, изработване на кожени тетради, в които ръкописите се събирали и подвързвали; украсяване както на отделни страници, така и на кожената подвързия. Именно този процес на създаване на книги проучвателският екип успява да възстанови в манастира „ Св. Йоан Предтеча”.

НЕИЗВЕСТНИЯТ ХРАМ

В самия край на археологическите проучвания през 2009 г. бе направено още едно значимо откритие не само за сезона, но и за цялата история на манастира. При сондажи в централната абсида на олтарното пространство на ранновизантийската базилика от V-VІ в., разположена югоизточно от манастирския храм, бе открита основата на олтарна абсида на по-ранна църква, най-вероятно от края на ІV в. Така ние надникнахме в по-ранната история на този храм, който е претърпял няколко преустройства. След разрушаване на първия храм, вследствие на аварските набези в 586 г., след около 50-60 години той е бил възстановен и преустроен в олтарната си част. Не по-рано от ХІІІ в., вероятно след построяването на новия триконхален манастирски храм от Михаил Глава Тарханиот, той е претърпял още едно преустройство като е превърнат в гробнична църква, в която са били погребвани монаси и висши духовни лица, видно от откритите гробове. Така се оказва, че на острова е имало три храма, първият от които се е появил още в ІV в. Както показаха и последните сондажи в северния кораб на базиликата и откритата там чернолакова елинистическа керамика, предположението, че първият християнски храм на острова е бил построен върху голямо антично светилище ще се окаже вярно.

Именно това откритие стана отправната точка за нашите проучвания през 2010 г., финансирани по Проект BG0065 “Старинен Созопол-Манастир “Св. Иван Предтеча”-културата през вековете” на Фондация “Созопол” по Програмата на финансов механизъм на Европейското икономическо пространство. Една от задачите ни бе да установим кога, как и при какви обстоятелства ранната църква е била заменена със сега съществуващата базилика. Затова направихме сондажи между дъгите на двете олтарни абсиди и един от тях бе точно на мястото, където се е издигал тухленият стълб на олтарната маса на преустроената базилика.

ТРАДИЦИЯТА

Откриването на реликвария под основата на стълба, върху който е поставена Св. Олтар, за нас не бе изненада, тъй като ние знаехме, че в този патриаршески храм и манастир трябва да има мощехранителница с мощи на светеца, комуто е посветен храмът. 

Олтарът е най-свещената част на християнския храм и е разположен в източната му част. Първото ясно и неоспоримо свидетелство за освещаване на християнски храм дължим на църковния историк Евсевий Кесарийски (263-339). В  "Историята на Църквата" се съдържа неговото слово, посветено на освещаването на храма в Тир, където срещаме едно твърде подробно изясняване на символиката на храма (кн. 10, гл.4). Но Евсевий не се ограничава с това да обясни символиката на храма като цяло. Той разяснява и предназначението на отделните части на храма - олтара, средната част и притвора. Ценното в тези обяснения на Евсевий е това, че той привежда исторически достоверни факти, на които е бил свидетел.

Първо свидетелство за полагане на св. мощи под св. жертвеник (mensa sacra) на новопостроен  храм  идва от Медиолан (Милано). През 380 г. св. Амвросий осветил храма „Св. Апостоли” до Порта Романа  и положил под св. жертвеник пренесените по-рано мощи на св. Назарий и на някои апостоли. На Изток обичаят да се полагат в основата на новопостроен храм мощи на мъченик, се разпространил към края на ІV в. Св. Василий Велики дал на Гауденций от Бреша (Brescia в Ломбардия, Италия) мощи от св. Четиридесет мъченици, за да освети храма си в 387 г. При освещаване на храма „Св. София” в Константинопол в 415 г. били положени мощи на св. Йосиф, син на патриарх Иаков, и на Захария, баща на св. Йоан Кръстител. През 515 г. при освещаване на храм в Севастия Палестинска били положени мощи на св. Йоан Кръстител и на св. пророк Елисей. Макар и древна, тази традиция не била утвърдена във всички църкви по едно и също време както на Запад, така и на Изток. Важно е да отбележим, че на Изток мощи не били полагани в храмовете през епохата на иконоборството (726-843 г.).

>> Продължение: ОТКРИТИЕТО

В: Б. Димитров, К. Попконстантинов. Да докоснеш Мощите на Кръстителя. Стандарт, 2010 г.

"Средновековният Манастир „Св. Йоан Предтеча” на о-в Св. Иван, Созопол: Открития и предизвикателства"

Казимир Попконстантинов