• Bulgarian
  • English
  • Russian
Проф. Казимир Попконстантинов: Вярвам, че Тома е един от погребаните на остров Св. Иван
2016-01-23 22:04:31 | admin
Интервю на проф. Казимир Попконстантинов за 24часа

Попаднал ли е откривателят на мощите на св. Йоан Предтеча и на тайнствения им приносител Тома?
Това ще стане ясно след ДНК експертиза и изотопен анализ през февруари в световноизвестни лаборатории в Оксфорд и Копенхаген, където преди 5 г. доказаха, че откритите костици в реликварий на остров Св. Иван край Созопол съответстват на времето, когато е живял Кръстителя.

През август 2010 г. световните медии гръмнаха с новината, че на созополския остров професорът археолог от Великотърновския университет Казимир Попконстантинов е направил най-впечатляващото откритие за християнството за последните 500 г. - мощи на св.Йоан Кръстител в реликварий с надпис.

Телевизионни екипи от цял свят се втурнаха да правят филми за находката. По проект на “Нешънъл джиографик” се стигна още по-далеч - по научен път бе доказано, че зъбът, костиците от ръка, ребро и крак най-вероятно са били от нетленното тяло на Йоан Кръстител.

В навечерието на Коледа световният тв канал отново пусна филма “Изгубените мощи на Йоан Кръстител”, който събира научните факти, мненията на светила и разказа на откривателя.

“Самото откриване беше чудо, особено след като манастирът на св. Йоан е проучван в периода 1985-1993 г. Множеството руснаци и други поклонници, които идват на разкопките, след разказа за находката ми казват, че като съм син на свещеник и съм завършил семинария, съм бил подпомогнат от Господ, за да направя това откритие достояние на всички християни.

Аз не съм се съмнявал и на йота, че това са мощи на св. Йоан, особено след като има и надпис върху реликвария. На капачето на миниатюрната кутийка е изписан текст на гръцки, който в превод гласи “Господи, помагай на твоя раб Тома”, а на тесните страни “освети се в навечерието на св. Йоан месец юни 24” и рождената му дата според евангелския разказ”, разказва проф. Попконстантинов.

Такова откритие по археологически път е без прецедент в цялата библейска, средновековна християнска и византийска археология. Въпреки това откривателят се съгласява да бъде взет материал за изотопен анализ и ДНК експертиза.

“Дойдоха Томас Хайъм и проф. Еске Вилерслев със своя асистент от световните лаборатории в Оксфорд и Копенхаген да вземат проби. Имаше притеснения дали костиците и зъбът няма да се разрушат.

Аз бях на тръни, защото това трябваше да стане, преди да бъде отворена църквата в Созопол за богомолците, тъй като в нея е мощехранителницата. Започнахме в 6 ч сутринта, всичко трябваше да стане за час и половина - два. Беше много напрегнато”, обяснява проф. Попконстантинов.

Рискът си струва, защото резултатът от анализа убеждава дори Том Хайъм, който е атеист, в автентичността на находката. Костиците са на човек, починал между 50 г. пр.Хр. и 70 г. сл. Хр. според датировката, направена по радиовъглеродния метод в Оксфорд.

Периодът съвпада с времето, когато е живял Кръстителя.

“Бяхме скептици, а откритото в България е поразяващо и ние сме много радостни и ви благодарим, че ни се доверихте”, казал ученият.

Д-р Ханес Шрьодер, проф. Еске Вилерслев и д-р Томас Хайъм вземат проби от откритите в мраморния реликварий мощи.



На него и проф. Еске ще гласува отново доверие проф. Попконстантинов, за да потвърдят хипотезата му, че на созополския остров Св. Иван е открил и приносителя на мощите - Тома.

Миналото лято проучвателят имаше втори рядък шанс - да попадне на гробница от края на IV и началото на V в. Разкрита е на дълбочина 3,50 м от съвременния терен. Тя е построена едновременно с базиликата и е долепена до северната част на олтара. В нея са били погребани двама мъже, единият на 45-50 г., а другият на 50-55 г.

“Традицията е в това сакрално пространство извън храма да бъдат погребвани много важни персони. Върху положения в южната част на гробницата, открихме на 25 см над него в анатомичен порядък овца. Това великолепно откритие затваря основните въпросителни, които имахме за манастира”, обяснява проф. Попконстантинов.

Според него църквата, в която е бил реликварият с мощите, е пострадала от земетресение и когато я преизграждат, свиват на ширина новия храм, за да не засегнат гробницата. Древните строители го правят, защото двамата погребани са основоположниците на манастира на Св. Иван, единият от които най-вероятно е упоменатият в надписа Тома.

“Явно Тома е бил един от обкръжението на патриарха на Константинопол и на него е възложено изграждането на манастира. Бил е с огромен авторитет, за да отиде в Антиохия и да вземе частици от мощите на св. Йоан за този важен манастир, това е изключителен акт”, казва откривателят. Монасите приемат тези двама покойници като святи хора и за да бъдат като застъпници пред Бога, те принасят като оброк овца, за да не сполетява повече земетресение този манастир, смята археологът. През февруари част от костите на двамата монаси ще бъдат дадени за анализ.

“Вече сме в контакт с Том Хайъм, който ще се заеме да установи дали погребаните са от IV-V в., когато е църквата. Вече имаме изотопен анализ на овцата. Тя е погребана края на VI и началото на VII в., което служи като ориентир за разрушаването на църквата”, разкрива проф. Попконстантинов. Той допуска, че тайнственият Тома може да е сириец, защото базиликата е от сирийски тип. “В България такива са само 3 - в Монтана, във Варна и тази на остров Св. Иван, което подсказва, че монасите, основатели на манастира, са сирийци. По черноморското крайбрежие през IV-V в. имаме изключително много сирийци, тъй като те са преселвани от византийските императори”, мотивира се ученият.

Той има и теория защо високопоставеният Тома е изпратен в Аполония (днешен Созопол), за да вдигне манастир на един от трите най-силни личности в ранното християнство - като контрапункт на внушителна статуя и светилище на езическия бог Аполон, които най-вероятно са били именно на острова.

“През този ранен период на налагането на християнството като императорска религия много светилища от езическия период са превърнати в църкви. Дори Партенона в Атина е превърнат в храм и е посветен на св. Богородица.

И на острова в южната му част ние откриваме основи от IV-III в.пр.Хр. Аполония е Аполония, защото има светилище на бог Аполон. Статуя, която най-вероятно е била като фар. За нея се говори, че е била бронзова, 12-13 м висока дело на гръцкия скулптор Каламис, а след като Созопол е превзет от римляните, е пренесена в Рим”, припомня проф. Попконстантинов.

Такъв пример има от Италия, където св. Бенедикт Нурсийски през 526 г. основава манастир на св. Йоан Предтеча в Монтекасино. Изгражда го върху все още действащо светилище на бог Аполон. Именно затова българският аналог на този манастир е изключително интересен за учените.

Работата на проф. Казимир Попконстантинов и съпругата му доц. Росина Костова ще продължи и това лято на острова. Задачата е търсене на втора гробница и изясняване на целия план на църквата от изток. Работи се и по идеята за реставрация и консервация чрез създадената фондация “Св. Йоан Предтеча и Кръстител”. Подготвя се задание за изготвяне на проекти и участие в конкурс за реставрация на манастира “Св. Йоан Предтеча” - най-големия и най-древния запазен патриаршески островен манастир от V в. в цялата акватория на Черно море.
share article share article share article

comments powered by Disqus