• Bulgarian
  • English
  • Russian

СВ. ИВАН, СОЗОПОЛ: ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Само на 1 морска миля по пряка линия срещу стария Созопол се издига над вълните най-големият остров в Черно море. Величествената вулканична скала откъсната отдавна от сушата през хилядолетията е приютявала хората по техния път. Преди 1400 години тук те намирали не само вода и подслон, но и духовно спасение. Това не е случайно, защото от Историята на християнската църква се знае, че именно в древната Аполония наречена по късно Созополис – „град на спасението”, е създадена първата християнска община още във втори век. Три века по-късно техните приемници вече свободно създали на големия остров един от най-големите християнски центрове по Черноморското крайбрежие – манастира „Св. Йоан Предтеча”.

АНТИЧНОСТ

Според проучвателите на острова е имало тракийско светилище от VII-IV в пр. н. е., посветено на Аполон Лечител, в което е била поставена прочутата бронзова статуя на божеството, изработена от Каламис. Предполага се, че след налагането на християнството в Римската империя в края на ІV - началото на V в. върху неговите руини е построена християнската базилика, чийто руини се извисяват и сега.

МЕЖДУ ВИЗАНТИЯ И БЪЛГАРИЯ

Последните археологически проучвания показват, че около нея е бил изграден манастир. В края на V – началото на VІ в. манастирът и базиликата са били разрушени, вероятно при нападение на поредните „варварски племена”, настъпващи към Константинопол. Скоро след това е била построена нова, по-голяма базилика и манастирът е продължил съществуването си. Името на неговия патрон "Св. Йоан Предтеча”научаваме едва в средновековния период. Но за сега остава неизвестно кога е построен самият манастир. Според византийския поет Мануил Фил през 1263 г. по време на победоносния си поход по Западния черноморски бряг византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот намира манастира „Св. Йоан Продром (Предтеча) западнал, само с шестима монаси и решава да го обнови. Благочестивата слава на светата обител я превръща в предпочитано от константинополските патриарси място за уединение.

Така в 1303 г. в нея се оттегля патриарх Йоан ХІІ Козмас, самият той родом от Созопол, който по-късно е избран от цар Теодор Светослав за посредник в договарянето на неговия брак с византийската принцеса Теодора Палеологина. Две императорски грамоти, от 1363 и 1437 г., и една патриаршеска грамота от 1482 г., потвърждават привилегиите на островния манастир и го представят като един от най-богатите черноморски манастири с църковни и светски имоти в Созопол и неговата околност.

От тези и други документи ние узнаваме имената на игумените на императорския и патриаршески манастир „Св. Йоан Предтеча”до първата четвърт на ХVІІ в.

ВЪВ ВРЕМЕТО НА ПИРАТИТЕ

Манастирът е разрушен от османските турци в 1629 г., тъй като в продължение на няколко години е служел за убежище на пирати-казаци. Монасите се преместват в манастир на о-в Халки до Константинопол, като съхраняват значителна част от манастирската библиотека. До днес са запазени 45 кодекса от нея с богослужебни текстове и съчинения на църковните отци на гръцки език.

На о-в Халки монасите отнесли и църковната утвар, отразена в опис, направен от тях. На пръв поглед отбелязаните в описа църковни вещи са сравнително малко на брой и това не бива да ни учудва, тъй като през 1623 г. манастирът за пореден път е ограбен от пирати-казаци, а описаните вещи са били добре укрити и не са били намерени от грабителите. Това опустошаване е отразено в писмен документ: „През 1623 г. казаци със 17 „чайки” опустошиха Агатопол през месец юли и след това Созопол и манастира на Продром, който се намира на големия остров. Щом като вързаха калугерите на манастира, слязоха с тях в Созопол и пленявайки много /хора/ се отправили с тях към околните села, които опустошили. Между, които и селото Св. Никола, което се намира на отсрещния бряг. Пак се върнали в пристанището на Созопол, където беше и църквата и взели каквото намерили там. Заминавайки, между Созпол и Месемврия се преобърнали лодките им поради бурята и се удавили всички в тях, освен един капитан, който излязъл на отсрещния бряг на Хемус”.