• Bulgarian
  • English
  • Russian

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНАСТИР "СВ.ЙОАН ПРЕДТЕЧА"

Снимка: Руините на двата храма респектират и до днес със запазените си стени до 5 м височина.

Предполага се, че след налагането на християнството в Римската империя в края на ІV - началото на V в. върху руините на древния храм на о-в Св. Иван е построена християнска базилика. Основателите й избрали най-закътаното място по южния склон на острова с добра гледка към античния град Аполония Понтика. Базилимата била посветена на Божията майка, имала каменно-тухлени стени и богата архитектурна украса, като по-късно е стенописана и преустроена в монашеска гробница. Втората църква била издигната в средата на ХІІІ в. в чест на патрона на манастира Свети Йоан Предтеча.

БОГАТА ДУХОВНА ДЕЙНОСТ

Манастирът привлякъл много монаси и тук били изградени нови сгради, в които започнала да се развива богата духовна дейност. През следващите векове манастирът станал най-големия книжовен център в източната част на Балканския полуостров и е бил посещаван от духовни водачи и византийски и български владетели. Не случайно от тук са се издигнали трима цариградски патриарси, а зад неговите стени се водили преговори за важни междудържавни и църковни въпроси. следващите векове тя е претърпяла редица преустройства като част от средновековния манастир “Св. Йоан Предтеча”.

Снимка: Останките от манастирския комплекс "Св.Йоан Предтеча" от птичи поглед

Той е бил единственият патриаршески манастир, построен на остров в Черно море и е просъществувал близо 1100 години. През 1263 г. византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот намира манастира западнал и решава да го обнови. Благочестивата слава на светата обител я превръща в предпочитано от константинополските патриарси място за уединение.

СКРИПТОРИЯ

Най-ценното наследство на духовния център е неговата библиотека – „скирипторий”, в който от Х до ХVІІ в. били писани и преписвани много книги, поръчвани и купувани от други манастири и библиотеки. Тук са работили изкусни майстори за изработване и украсяване на ръчно правените книги. Най- ранната книга създадена в скриптория на манастира „Св. Йоан Предтеча” е от Х век, а една от най-ценните – романа „Варлаам и Йоасаф” от ХІІ в. се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека. Според последните изследвания от манастирската книжовна дейност са запазени 45 ръкописни книги писани в манастира.

Снимка: Поглед от манастирския „скрипторий”

В скриптория работили много високообразовани монаси и в периода ХІV-ХVІІ в. тук е създадено най-голямото монашеско общежитие в нашите земи. Това дало възможност манастира да се превърне в крупен издател и разпространител на богослужебна и светска книжнина и разпространител на християнската култура. За съжаление поради тежките събития, които го сполетели през ХVІІ в., книгите на манастира били пръснати по света. През 1623 г. манастирът бил изгорен до основи при сблъсъка между казашките пирати и турската флотилия, а оцелелите монаси-книжовници били настанени на остров Халки край Цариград.

През 2008г. след 15 годишно прекъсване археологическите проучвания на манастира „Св. Йоан Предтеча” са възобновени отново под ръководството на проф. Д-р Казимир Попконстантинов в екип с н.с Цоня Дражева и доц.д-р Росина Костова. Една от основните цели на екипа е да открие легендарната библиотека – манастирския „скрипторий” и да предприеме мерки за неговото съхраняване и реставриране като уникално свидетелство за големия книжовен център на Балканите, работил неуморно в най-тежките векове от нашата история.

Снимка: Месингови щемпели за изработка на книжна украса (14-17в.)

През археологическото лято на 2009 г. усилията на научния екип се увенчават с успех и в северната част на двора под руините от масиран пожар, започва да се разчиства дълга галерия разделена от тухлени стени и сводове на шест по-малки, отворени помещения. Красиви подови настилки от декоративно подредени плочи, обмазани с мазилки стени и тежки дървени врати са само част от интериора на манастирската библиотека. Под дебелия пласт въглени се откриха най-ценните свидетелства за това, че тук са изработвани книги - инструменти за рязане и огъване на металния обков, бронзови закопчалки за дебелите книги, стила, свещници и др. предмети съпътстващи работата на монасите-книжовници. Два масивни щемпела от месинг с гравирани декоративни мотиви за украса на страниците показват високата художествена естетика на книгите.