• Bulgarian
  • English
  • Russian

ФЛОРА

Остров Свети Иван е най-големия по българското крайбрежие. Скалите му се издигат на над 30 м над морското равнище. По стръмните крайморски скали, под въздействието на солените пръски на прибоя се формират специфични халофитни (соленолюбиви) съобщества. Растенията, включени в тях са както редки и ендемични като напр. гърлиците (род Limonium), така и обикновени рудерални видове. Западната половина на острова е обрасла с гъсти петна храсти, предимно от трънка, шипка и отделни смокини, бадеми и брястове. През пролетта склоновете му се покриват с белите цветове на гарвановия лук (Ornithogalum sp.), тук там се виждат красиви минзухари (Crocus pulchellus), жълтурче (Ranunculus ficaria).

ФАУНА

По ниските скали, плискани от морето често пъти може да се видят сиви водни змии, излезли на брега да изядат на спокойствие уловените в морето риби, най-често попчета. Като цяло херпетофауната на острова е бедна. Срещат се още и сухоземните костенурки – шипобедрена и шипоопашата, донесени тук от хората и пуснати на острова. В началото на 20-ти век тук е бил аклиматизиран и заекът подзеник (Orictolagus cuniculus L.).

През 1993 г. Св. Иван е обявен за защитена територия, с цел опазване на естествените местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България. Скалистите брегове на острова предлагат множество ниши, цепнатини и пещери, в които гнездят различни видове птици. Няколкото фиорда, привличат птиците за храна и почивка. Над островите преминава миграционният път на птиците Виа Понтика, правейки това място особено интересно за орнитолозите, които всяка година посещават точките по пътя на птиците, за да ги наблюдават и изследват. По време на миграция различни видове пойни птици посещават острова: щиглеци (Carduelis carduelis), конопарчета (Acanthis cannabina), диво канарче (Serinus serinus), полски чучулиги (Alauda arvensis), жълти и бели стърчиопашки (Motacilla flava, M. alba) и др. Късметлиите могат да видят и по някой сокол скитник (Falco peregrines) кацнал на скалите за почивка. Във водите около острова може да се наблюдават големи и черноврати гмурци (Podiceps cristatus, P.nigricollis), средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan), сива чапла (Ardea cinerea L.), бели ангъчи (Tadorna tadorna) и др.

През март 2013г. по скалите на острова бе установена и малка колония на качулатия корморан. Оперението на възрастните е черно с металнозелен отблясък и качулка от пера на главата. Досега размножаващи се птици бяха известни само от северното Черноморие, по отвесните скали на нос Калиакра и Тюленово. Остров Свети Иван приютява първата колония на този вид по южното Черноморие.

ГЛАРУСЪТ

Островите Свети Иван и Свети Петър приютяват най-голямата колония на средиземноморски жълтокраки чайки (Larus michahellis) в България, разположена на старите им, естествени места за гнездене. Всяка година тук свиват гнезда между 500-700 двойки. През юли и август вече порасналите малки напускат островите и се впускат в своя първи полет. Първоначално те скитат само между местата, където се хранят и където почиват. Младите чайки достигат полова зрелост едва на третата или четвъртата си година. Дотогава те скитат на далечни разстояния. Увлечени от ятата на другите видове чайки, те напускат пределите на България и обикалят околните държави. След 2-3 години се завръщат по местата, където са се излюпили, за да си намерят партньор и самите те да отгледат поколение.

Но къде скитат през тези години, кои места посещават, колко от младите птици успяват да се завърнат по родните места? Всички тези въпроси отдават дразнят любопитството на учените. Универсалният метод за изучаване миграцията на птиците е опръстеняването с метални пръстени, които имат код, уникален за всяка птица. Така при повторното улавяне или намиране на маркираната птица, сее получава информация за нейното движение и продължителност на живот.

От 2012г. Регионален исторически музей Бургас изпълнява проект за маркирането на гларусите от остров св. Иван с пластмасови, цветни пръстени. Кодът върху тези пръстени може лесно да се разчете с бинокъл или ако птицата се снима с фотоапарат, без да е необходимо да се улавя повторно. Макар, че през първата година на проекта, опръстенените птици бяха около 400, сведенията, които учените събраха само за една година, са повече отколкото за всички предишни години. Птици от острова бяха засечени неколкократно в Украйна, Турция и по различни места на българското крайбрежие.

През юни месец 2013г. към екипа на музея се присъединиха доброволци от археологично и природозащитно дружество Тера, ФПС „Зелени Балкани” и Българската орнитологическа централа. 485 малки гларусчета бяха маркирани със сини пръстени с бял код, състоящ се от различни комбинации на букви и цифри. Скоро птиците ще напуснат острова и ще поемат по своя път. Всяко наблюдение на птица с пръстен е изключително важно, за да се разбули тайната на техните митарства. Най-вероятно първите хора, които ще видят опръстенените птици, ще са жителите и гостите на град Созопол.

Ако видите такава птица, опитайте се да разчетете кода върху пръстена. На телефона на Регионалния исторически музей Бургас (тел. +359 56/ 843 239, е-мейл: priroda@burgasmuseums.bg) очакват всякаква информация, която може да им съобщите.
 

Текст: Д-р Светла Далакчиева