• Bulgarian
  • English
  • Russian

СОЗОПОЛ НА ЗАПАДНИЯ ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ – ГРАД С ИСТОРИЯ НА 2600 ГОДИНИ

Созопол е един от най-старите градове по Западнопонтийското крайбрежие. Градът е създаден като милетска колония в края на VІІ век пр. Хр. с името Аполония. Безспорно върху избора на заселниците е повлияла благоприятната природна и топографска характеристика. Селището се е зародило в южния край на най-дълбокия залив – Бургаския, което му е дало стратегически достъп до богатото на дървен материал и полиметални руди Странджанско крайбрежие, до плодородните полета на Тракия и солниците от другата страна на залива.

Още в самото си начало градът е разположен на полуостровите Скамни и Акротир и остров "Св. св. Кирил и Юлита". Образуваният между тях дълбок залив се пази от други два острова – "Св. Иван" и "Св. Петър". Те са сигурна преграда от северните ветрове и създават условия за функционирането на две изключително удобни пристанища. Континенталната част на града принадлежи на Странджанското крайбрежие.Околните брегове са силно нарязани: високи скалисти носове се сменят от просторни плажове и удобни заливчета. На няколко километра от юг и югозапад те са опасани от планинското разклонение "Меден рид" с най-високия си връх наречен Бакърлък /367 м/.

АПОЛОНИЯ ПОНТИКА

Самото име на града - Аполония Понтика - подсказва голямото икономическо значение на многобройните рудници, разработени тук от траките още през второто хилядолетие преди Христа. Името на града вероятно е било избрано от преселниците от йониските полиси Милет и Фокея още при подготовката на експедицията им. Така моряците били водени от волята на делфийската жрица Пития и стремежът да си осигурят благоволението на нейния повелител- бога Аполон за да ги отведе към добри брегове. В края на VІ в. пр. Хр. аполонийци почели своя патрон, издигайки в неговия градски храм колосална бронзова статуя на Аполон Лечител, изваяна от прочутия скулптор Каламис.

През IVв. след приемането на християнството като официална държавна религия в Римската империя /330 г./ Аполония е преименувана на С/и/озополис - "град на спасението", тъй като тук е била създадена една от най-ранните християнски общини в българските земи още в средата на ІІ в. След средата на V в., Созопол се утвърждава като важно християнско средище. Известни са имената на негови епископи, играли активна роля в църковния живот на Византийската империя през цялото средновековие. Созопол бил първото голямо пристанище на север от Константинопол, което засилило неговото военно-административно значение за Византийската империя след създаването на Българската държава през 681 г.

КУЛТУРЕН ПОСРЕДНИК МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ВИЗАНТИЯ

В следващите два века Созопол често попадал в периметъра на военните й действия срещу Византия. През 812 г. той е превзет от хан Крум и включен в пределите на Българската държава, за което научаваме от Хамбарлийския надпис върху колона, издигната в столицата Плиска. В следващите векове Созопол се развива като един от най-големите пристанищни градове по Черноморското крайбрежие. Близостта му до проливите дала възможност да използва активно богатите ресурси на вътрешна Тракия и Странджанското крайбрежие и да играе важна роля на икономически и културен посредник между България и Византия.

Най-ранните данни за укрепяването на града от V в. пр.Хр. са открити при археологическите проучвания в северната част на полуострова при Вятърната мелница. В един местен епиграфски паметник от ІІІ в. пр. Хр. се дават ценни сведения за участието на тракийска аристокрация в поддръжката на градските крепостни съоръжения.

Античната укрепителна система на Аполония била напълно разрушена при римската експанзия през 72 г. пр. Хр. Едва в началото на ІV в., когато историческите събития водят до големи политически и етнически промени в Римската империя, градът Аполония възвръща предишното си значение, но вече с новото си име Созополис. Близостта до новата столица на Римската империя Константинопол предопределя необходимостта от бързото укрепване на града в духа на новите изисквания на военното строителство. В края на ІV в. по цялата брегова линия на полуострова е изградена висока крепостна стена, която следва естественото й начупване. Ъглите и по-достъпните места са подсилени с правоъгълни и полукръгли кули. Ранновизантийската укрепителната система на Созопол е най–добре запазена в южната и югоизточната част на полуострова. Нейното пълно проучване в последните 15 години даде възможност за реставрация на стената в част от нейния оригинален обем и подобряване на туристическия й облик.

ХРИСТИЯНСКО СРЕДИЩЕ

В Созопол са открити четири манастирски комплекса от ранновизантийската и средновековната епохи. Два от тях са на островите "Св. Кирик и Юлита" и "Св. Иван", а другите два са в стария град - единият при сега действащата църква "Св. Георги" (на снимката в дясно), за който археологическите проучвания показаха, че е бил седалище на Созополската епископия в периода VІ-ХV в., а другият - т.нар. "Св.Николай" е открит при археологически проучвания през 2011 г. между крепостната стена и съвременната църква „Св. Св. Кирил и Методий.”

Освен множеството археологическите паметници, старият град е запазил традиционна архитектура от средата на XVIII и началото на XIX век. Над 200 са регистрираните паметници на културата в стила на странджанската черноморска къща с каменни основи, кирпичени стени и външна дървена обшивка.

Характерен елемент на градската среда от този период са многобройните параклиси, изградени с дарения от жителите на всяка махала. Вероятно те са изградени върху по-стари християнски паметници и са запазили спомена за светите места от древността. С по два параклиса са почитани Христос, св. Марина (патрон на града), св. Димитър, св. Параскева. Останалите параклиси са посветени на св. Атанас, св. св. Константин и Елена, св. Неделя, св. Богородица Хрисомагриотиса, св. Евангелистра, св. Никола, св. Галиний, св. Възнесение Христово, св. Преображение Христово, св. Богородица Живоносен извор, св. Апостоли, св. Илия и др.

текст: н.с. Цоня Дражева (1954-2013г.)