• Bulgarian
  • English
  • Russian

"Паметта за тебе, праведния с похвали, Господен Предтеча,
е доволно свидетелство, че си се показал, наистина, изсред пророците най-почитания,
понеже си се сподобил да кръстиш в струите Проповядвания,
при това пострадал за истината, възрадван, си благовестил на намиращите се в ада Явилия се в плът,
взел греховете на света и дарувал нам велика милост.

Споменът за праведника е с похвали,
а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа,
защото наистина ти се показа най-честит от пророците, понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания,
затова, като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада,
явилия се в плът Бог, Който взема върху си греховете на света и ни дава велика милост."

Тропар на св. Иоан Предтеча, гл. 2

 

Св. Йоан Предтеча и Кръстител е последният старозаветен пророк, белязал края на старозаветната епоха и влизането в новозаветния период от историята на човечеството. Наричан е Предтеча, защото подготвял еврейския народ за идването на Христос, а прозвището Кръстител получава, защото кръстил Иисус Христос във водите на река Йордан.

Сведения за живота на Йоан Кръстител се съдържат в четирите евангелия, в книгата Деяния на апостолите, в историята на Йосиф Флавий и в раннохристиянските апокрифи.

ЖИТИЕ

Йоан Кръстител се родил в семейството на свещеника Захарий от свещеническия Авиевия отред, а майка му била праведната Елисавета от рода на Аарон, тоест и двамата са от Левиевото коляно. Съпрузите били вече на преклонна възраст, но нямали деца. Раждането на св. Йоан било предсказано на Захарий по време на богослужение в храма от архангел Гавриил. Той обаче се усъмнил в пророчеството и затова онемял (Лука 1:22) до момента, в който новороденият младенец получил името си (Лука 1:63-64). Евангелистът съобщава също, че майката на Иисус Христос била роднина на Елисавета. Според по-късната византийска традиция майката на Елисавета била родна сестра на праведната Анна, майката на св. Богородица. Св. Богородица и Елисавета са били бременни по едно и също време, тоест Йоан и Иисус са били връстници и са имали роднинска връзка. Разказва се, че когато Дева Мария посетила своята родственица, плодът в утробата на праведната Елисавета „радостно проиграл” и това била първата „среща” на св. Йоан Предтеча със Спасителя. Евангелският разказ не съдържа повече сведения за отношенията им до момента, в който св. Йоан Предтеча кръстил Иисус Христос във водите на р. Йордан.

Йоан растял и укрепвал духом и бил в пустинята до деня, в който започнал своята мисия сред народа на Израил. Как и кога е попаднал в пустинята, евангелистите не разказват. Носел дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, а храната му била акриди (вид скакалец) и див мед. По-късно св. отци ще разтълкуват алегорично неговата храна – акридите се свързват с устремеността на Господния Предтеча към небето, а медът със сладостта на неговото слово. Той започнал да проповядва в 15-та година от управлението на император Тиберий (28-29 г.), в иудейската пустиня до река Йордан.

Йоан Предтеча призовавал хората към покайно кръщение за прощаване на греховете, с което ги подготвял да очистят съвестта си за идващото Божие Царство. Друг важен елемент на неговата проповед било явяването на очаквания месия Иисус Христос. Св. Йоан учел, че идващият след него бил по-силен, а той самият не бил достоен да се нарече даже Негов слуга: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11).

КРЪСТИТЕЛЯТ

Много хора се събирали, за да слушат думите на св. Йоан – кръщавали се жителите на Йерусалим, Юдея и от района на Йордан; идвали войници, разкаяли се митари и блудници. Около него се събрала група ученици, които следвали неговия аскетичен начин на живот. Хората го считали за пророк, а някои дори за очаквания месия, което било голямо признание, тъй като по онова време вярвали, че пророците в Израил са изчезнали.

Според Христос Йоан Предтеча бил не просто пророк, но „повече от пророк”, той го сравнява даже с пророк Илия. „Законът и пророците са до Йоан; след него се благовести Божието царство и всеки с усилие влиза в него”, казва Той (Лука 16:16), с което указва на граничното място, което заема св. Йоан Предтеча в човешката история.

Когато Иисус Христос отишъл при Йоан и поискал също да бъде кръстен в р. Йордан, пророкът първоначално не искал: „Аз трябва да се кръстя от Теб, а Ти ли идваш при мене?” (Мат. 3:14). Христос обаче настоява и св. Йоан го кръщава: тогава Дух Свети се явява във вида на гълъб, а от небето се чува гласът на Отец: „Ти си моят възлюбен Син”. Църквата празнува това събитие като Богоявление на 6 януари.

Мъченическата съдба на Господния Предтеча и Кръстител е интерпретирана през вековете в множество художествени произведения. Горещ проповедник на покаянието и правдата, той не се побоял да изобличи делата на цар Ирод, син на онзи, който убил витлеемските младенци. Ирод се оженил за Иродиада, жената на неговия брат. Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница, а Иродиада поискала неговата смърт. Ирод обаче се страхувал да го убие, защото не искал народни вълнения заради смъртта на праведника. Все пак Иродиада успяла да изтръгне от него съгласие за смъртна присъда: по време на пиршество, впечатлен от танца на Иродиадовата дъщеря Саломе, Ирод обещава, че ще подари на младото момиче „блюдо с главата на Йоан Кръстител”... Затова на иконите св. Йоан Предтеча се изобразява като аскет с ангелски крила, а в ръцете си държи блюдо със своята отсечена глава.

Йоановите ученици погребали тялото на учителя си в Севастия, а Иродиада скрила главата му в двореца.

Много манастири в целия християнски свят са били посветени на св. Йоан Кръстител, тъй като той е възприеман като свързващо звено между старозаветните пророци и монашеството. Студийският манастир в столицата на Византия е най-известният от тях. В България действащи са реконструираният манастир в Кърждали (IX в.), Лопушанският манастир (възобновен през XIX в.), Жабленският манастир (XVIII в.), Градешкият манастир и др. Сред едноименните манастири в днешните български земи разрушеният манастир „Св. Йоан Предтеча” на остров „Св. Иван” срещу Созопол безспорно е имал най-богатата история и принос в духовните и културни процеси в региона. Неотдавна там бяха намерени и частица от мощите на св. Йоан Предтеча.

Паметта на Господния Предтеча и Кръстител се празнува няколко пъти през годината: на 24 юни – Рождество на Йоан Предтеча; 29 август – Отсичане главата на Йоан Предтеча; 23 септември – зачатие на Йоан Предтеча; 7 януари – събор на Йоан Предтеча (Ивановден); 24 февруари и 25 май – първо и второ намиране на честната глава на Йоан Предтеча.