• Bulgarian
  • English
  • Russian
/ ОТКРИТИЕТО / КЛЮЧЪТ / НАУЧНИ АНАЛИЗИ / РЕЗУЛТАТИТЕ / ОТКЛИКЪТ

ОТКРИТИЕТО

На 28 юли 2010 г. в 13,30 часа на дълбочина от 0.20 м от пода на късната базилика от VІ в. екипът от археолози открива мраморен реликварий (мощехранителница), поставен в “касета” (0.50 x 0.30 м) от тухли, свързани с хоросан.

Откривателят проф. Казимир Попконстантинов спомняйки си за този необикновен ден, споделя: "Вълнението ми трудно може да се предаде с думи. То се пренесе и върху двамата студенти Иван Матев и Вера Панайотова, магистри по археология в СУ „Св. Климент Охридски, които работеха на обекта. Когато го видях, трябва да призная, не посмях да го вдигна сам, за да го пренеса в музея. Знаех, че откритието е прекалено важно и според политиката на екипа, с който работя, то трябваше да се “случи” пред очите на всички. Осъзнавайки голямата отговорност, която поема екипа се обадих на журналиста от БНТ 1 д-р Бойко Василев, с когото сме работили по няколко филма. Помолих го да изпрати телевизионен екип и след няколко часа на острова пристигна не само екипа на телевизията от Бургас, но и журналисти от почти всички медии. Всичко това бе направено не, за да бъдем в обектива или осветени от прожекторите, а заради убеждението на нашия екип, че ако има възможност, археологическото откритие трябва да бъде споделено с обществото, за което всъщност работим.

Естественно първият въпрос на журналистите бе – има ли мощи в реликвария, ако има чии са? Възможният кратък отговор бе – сигурно има, но това ще установим след като отворим реликвария пред комисия и журналисти. Естественно този отговор не задоволи питащите и последваха допълнителни питания – чии са мощите и защо не го отворите сега? Отговорът ми бе: археологът трябва да бъде търпелив и да се пребори с любопитството да надникне преди всички. А колкото до това чии са мощите в реликвария, логично е да предположим, че са на св. Йоан Предтеча (Кръстител), тъй като топонимът на острова “Св. Иван” и манастирът, посветен на този светец са известни още от византийските писмени извори от ХІІІ век. А според църковния канон в олтара на църквата, под стълба на олтарната маса, се поставят мощи на светеца, на когото е посветен храмът."

След внимателно и детайлно документиране на находката на място, реликварият е пренесен в Археологическия музей в Созопол и съхраняван в специална каса. На 1 август 2010 в 11 часа пред комисия, назначена от директора на РИМ-Бургас Цоня Дражева, Негово Високопреосвещенство сливенски митрополит Йоаникий, духовници от епархията, политици и медии е отворена първо тухлената „касета”, а след това и самият реликварий.

След „освобождаването” му от тухлената „опаковка” експертите установяват, че реликварият има формата на миниатюрен модел на саркофаг от античната епоха (дължина 20.5 cм; ширина 12.5 cм; височина 14.5 cм) с подвижен стреховиден капак с акротерии в ъглите. В средата на капака е оформен издатък с елипсовидна вдлъбнатина. По своята форма и особености този реликварий намира сходства с реликварии, открити в България като тези от Осеново и Шкорпиловци (Варненско), Овчарово (Търговищко), и базилика № 5 (Хисар), които се датират в V- VІ в.

След отварянето на реликвария вътре са открити кости, сред които веднага се разпознават зъб и част от лицева челюст. След приключване на подробното документиране на реликвария, мощите са предадени на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоаникий, за да бъдат предоставени на храм „Св. Георги” в Созопол за съхранение и поклонение, защото мощите не са обикновена находка или атракция, а свещенна реликва за християните от цял свят.

Проф. Попконстантинов е категоричен: "Отварянето на реликвария пред стотици очи не бе шоу, а приобщаване на обществото към вълнуващия миг на едно археологическо откритие, както и израз на нашата почтеност към професията “археолог”."

КЛЮЧЪТ

Ключ към разгадаването на историята на откритите мощи и чии са те, предоставя една находка, която намерена на следващия ден, след откриването на реликвария - 29 юли 2010 г. Измервайки разстоянието от апсидата на преустроения храм до реликвария археолозите установяват, че то е 2.20 м. Тогава те решават да проверят дали на това разстояние от апсидата на първия храм няма да открият първоначалното място на реликвария, който явно е преместен след разрушаването на храма във възстановения и до днес запазен храм. До този извод се стига още при откриването на реликвария, тъй като от едната страна - тухлата от “касетата” е на 1 см от него, което показва че тя е поставена по-късно от останалите три. Най-вероятната причина за това е, че при преместване на реликвария една от тухлите от първата, “оригинална” касета е останала на първоначалното място на полагане на реликвария. И снемайки пласт по пласт в западна посока археолозите откриват каменна кутийка, запълнена с пръст, с размери 4 см ширина, 6 см дължина,  и 3.5 см дебелина. По нея се установяват грапавини, от които при почистване на предмета от всички страни по посока на часовниковата стрелка се чете надпис на гръцки език, който е разчетен от проф. Попконстантинов и гласи: “Боже, помагай на своя раб Тома за [запазването]. Освети се [храма] на св. Йоан месец юни 24. Бе поставен стълб на 25.”. "Когато прочетох „на св. Йоан месец юни 24“,се прекръстих. Държах в ръцете си най-безспорното доказателство че на острова някога са били донесени частици от мощите на св. Йоан точно в тази малка каменна кутийка."

Някои от буквите на надписа са запълнени с пръст, а други частично повредени и за окончателното му разчитане са направени инфра-червени снимки. Проф. Попканстантинов продължава "Все пак още сега може уверено да кажем, че наистина тази каменна кутийка ни разкрива една изключителна история за това чии мощи са били донесени някога и поставени под стълба на олтарната маса на най-ранната църква на острова. На първо място надписът по стените на кутийката показва, че тя е служила за реликварий, в който са били пренесени мощи. Нещо повече, от надписа става ясно, че някой си Тома е донесъл на острова частица или частици  от мощите на св. Йоан Предтеча. Пряко доказателства за това е не само името “Св. Йоан”, но и датата 24 юни, на която се чества Рождество на св. Йоан Предтеча."

Логично е да се предположи, че основателите на манастира в края на ІV-началото на V в. са направили всичко възможно, за да се сдобият с мощи на неговия светец-покровител. Но защо мощите на такъв известен светец, може би най-почитания след Иисус Христос и св. Богородица, са били донесени в островния манастир в такава обикновена каменна кутийка? Защото само по себе си пренасянето на такива безценни мощи е било опасно дело. Да имат в своите църкви и палати такива мощи са мечтаели много властимащи хора по това време, които са били готови на всичко за да се сдобият с тази Божия благодат. Да не забравяме и затова, че един голям и луксозен реликварий би привлякъл по своя път вниманието на крадци и пирати. Поради това Тома е пренесъл светите мощи с голямо внимание и грижа вероятно от твърде далеч. Наистина, Константинопол, който не е далеч от Созопол, е градът, който е съхранявал най-много и най-ценните мощи от на св. Йоан Предтеча в редица свои манастири като “Св. Йоан Студиос”, “Св. Богородица Фарос”, дворецът във Влахерните. Но това става доста по-късно, предимно през Х в. Ето защо ние предполагаме, че Антиохия е най-вероятното място, от което мощите са били пренесени на остров Св. Иван.

След като са били донесени на острова в малката кутия, мощите на св. Йоан Предтеча са били преместени в мраморния реликварий, който е бил поставен под стълба на олтарната маса на най-ранната църква, съобразно канона за освещаване на християнски храм. Каменната кутийка не е била захвърлена, а е поставена до мраморния реликварий, тъй като тя е била осветена от пренесените в нея мощи на св. Йоан.

След опожаряването на църквата, вероятно по време на аварския поход към Константинопол през 586 г., тухлената “касета” с реликвария е била преместена под стълба на олтарната маса на новата по-голяма базилика, построена върху основите на старата, докато една тухла от първата “касета” и каменната надписана кутийка са останали (забравени?) на мястото на старата олтарна маса, където ги открихме.

Дали всичките кости в мраморния реликварий са мощи на св. Йоан Предтеча? Очевидно, всички те не могат да се поберат в малката каменна кутийка, с която мощите са били донесени на острова. Но няма причина да се отхвърли възможността поне две от тях с размери 3 см, да са точно тези безценни мощи.  

"Едва ли има разумен човек, който да вярва, че е възможно категорично да определим дали почитаните като свети мощи частици от човешки кости наистина принадлежат на точно определени светци. Но създадената със заповед на Министерство на културата комисия от специалисти ще извърши многобройни и разнообразни анализи на находката като антропологичен анализ на костите, инфра- и ултра-виолетови снимки на двата реликвария, спектрален и петрографски анализ, почвени анализи и др. Желанието на нашия екип е да направи и радиовъглероден и изотопен анализ на костите, но това за съжаление не може да стане в България. Вече сме установили контакт с Изследователската лаборатория в Университета в Оксфорд по този въпрос и се надяваме нашите усилия да се увенчаят с успех."

Дали всички тези изследвания ще потвърдят безспорно, че на 28 юли 2010 г. на остров Св. Иван бяха открити мощи на св. Йоан Предтеча? Едва ли. И не това е тяхната цел. Всичко това е част от процес, който трябва да съпровожда интерпретацията на  една такава значима находка. Защото, мраморният реликварий е първият, който е открит in situ в южната част на Западното Черноморие, непокътнат и неотварян поне от 1500 години. Наред с това, за първи път в световната християнска археология и на територията на България се открива реликварий, в който светите мощи са били пренесени до църквата и благодарение на надписа върху него се разбира, кой е сторил това и чии са тези мощи. Именно този надпис дава основание да се твърди, че географията на разпространение на мощите на св. Йоан Предтеча трябва да включва вече и остров Св. Иван като той е бил едно от местата, до които тези мощи са достигнали най-рано, още в V в.

НАУЧНИ АНАЛИЗИ

І. Изследванията в България

Със заповед на Министъра на културата от 17. 12. 2010 г. е назначена експертна комисия за извършване на интердисциплинарни изследвания в състав:

• Проф. д. и. н. Казимир Попконстантинов

• Чл. кор. проф. дмн Йордан Йорданов, Директор на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН

• Проф. д-р Христо Етрополски, преподавател в НХА

• Даниела Чернева, водещ реставратор, ЦЛКР, НИМ-София

В изследванията взема участие и доц. д-р А. Султанов от Минно-геоложкия университет.

Изследванията са финансирани с 15 000 лева от МК. Резултатите • Антропологичният анализ показва, че костните останки принадлежат на един израснал индивид от мъжки пол. Те са: десен горен зъб (предкътник), част от горна дясна челюст, фрагмент от дясно ребро, фрагмент от кост от дясна китка, фрагмент от кост от дясна предмишница, фрагмент от дясна бедрена кост.

• Петрографският анализ показва, че:

Мраморният реликварий е изработен от чист, бял мрамор, характерен за райони в Южна Турция.

Каменната кутийка е изработена от туф, чийто характеристики са най-близки до такива скали в Кападокия (дн. Турция).

• Предприети са мерки за консервиране на двата реликвария.

ІІ. Изследванията в чужбина и филмът на National Geographic Channel

В края на август 2010 г. бе проявен интерес от National Geographic Channel за заснимането на документален филм за откритието и находката. В хода на разговорите с продуцентите бе заявено нашето желание за изотопен и ДНК анализ на мощите, открити в мраморния реликварий. В резултат на това National Geographic предложи финансиране на проект за тези изследвания в посочена от нас лаборатория. Така установихме контакт с д-р Томас Хайъм (Thomas Higham) от Лабораторията за радиовъглероден анализ към Оксфордския университет, който представи необходимия проект пред National Geographic, заедно с д-р Ханес Шрьодер (Hannes Schroeder) и проф. Еске Вилерслев (Eske Willerslev) от Университета в Копенхаген. Този екип от учени пристигна в Созопол през юни 2011 г. и взе проби от мощите за лабораторен анализ, като целият процес беше документиран от филмовия екип на National Geographic Channel.

РЕЗУЛТАТИТЕ:

• От взетите проби, само тази от костта от дясната китка има достатъчно колаген, позволяващ датиране. Нейният анализ в Оксфордската лаборатория показва, че тя е от човек, който е живял в началото на І в. с. Хр., период, който съответства на библейската история за Йоан Кръстител.

• Д-р Ханес Шрьодер и проф. Еске Вилерслев от Университета в Копенхаген реконструират пълният митохондриален ДНК геном от три от костите, като потвърждават, че те са принадлежали на един и същи индивид. Анализът на нуклеарната ДНК потвърждава също, че това е бил мъжки индивид. Още повече, те идентифицират една фамилна група гени (mtDNA haplotype) като една от най-разпространените в Близкия Изток. С други думи, този мъжки индивид произхожда от район, в който би трябвало да е живял и Йоан Кръстител. Всички тези научни изследвания НЕ ДОКАЗВАТ, че мощите в мраморния реликварий, открит под олтарната маса в църквата на остров Св. Иван действително са от библейската личност Йоан Кръстител, както посочва надписа върху каменната кутийка-реликварий, с която мощите са били донесени на острова през V или VІ в.

Тези резултати обаче превръщат откритието на екипа на проф. Казимир Попконстантинов в една от най-големите научни сензации в археологията, защото:

• Това са първите мощи, считани за част от тялото на св. Йоан Кръстител, открити в автентична археологическа среда, в реликварий, който е останал затворен 1500 г. след полагането им в него.

• За първи път в българската и християнската археология е открит реликварият, с който мощите са били пренесени до храма, в чийто олтар е трябвало да бъдат положени, като върху този „транспортен” реликварий в надпис изрично е посочено чий са тези мощи.

• Това са първите мощи в света, считани за част от тялото на св. Йоан Кръстител, които са подложени на изотопен и ДНК анализ. Получените резултати изненадват с близостта, която имат до библейската история и личност на Йоан Кръстител.

• За първи път в България е извършено интердисциплинарно изследване на такъв тип находка, което създава нови научни стандарти в българската археология. • За първи път археологическо откритие в България става предмет на документален филм на National Geographic Channel, телевизионен канал на National Geographic Society, една от най-големите неправителствени научни и образователни институции в света.

ОТКЛИКЪТ

На въпроса, какво е значението на откриването на реликвария с частици от св. мощи на св. Йоан Предтеча и каменната кутийка, в която са били пренесени  и надписа върху дъното и четирите й страни, не е лесно да са даде еднозначен отговор. Един възможен отговор може да звучи така: „Откриването на свети мощи без съмнение е небесен дар, благословение и за земята, и за хората, изливане на благодат. Като се сетим, че българските земи са част от библейските поля, където евангелската проповед е прозвучала за първи път, можем да се доверим на откривателя проф. Казимир Попконстантинов и на твърдението му, че тези мощи принадлежат на св. Йоан Кръстител”.(Деян Енев, в. “Стандарт”, 11 август 2010 г.).

Проф. Попконстантинов споделя за дните след откритието си: Но може би по-лесно е да се отговори на въпроса защо след откритието телефонът ми непрекъснато звънеше от обаждания на журналисти, хора с различни професии и религиозна нагласа; защо получих близо 120 есемеса както от колеги от почти всички музеи у нас, така и от чужбина; защо веднага бях “открит” Интернет-пространството от кореспонденти от BBC, CNN, National Geographic, Wallstreet Journal, Бразилия и много други; защо получих поздравления от непознати колеги от Англия, САЩ, Русия, Сърбия. Този въпрос е много по-лесен, тъй като на него можем да отговорим, възползвайки се от гореизброените, макар и непълно, желания за контакти във връзка с откритието, което разтърси не само България, но и целия християнски и отчасти ислямски свят. Най-краткият отговор е, че откритието предизвика огромен интерес, защото за първи път по време на археологически разкопки в световната библейска и християнска археология се открива част от св. мощи на св. Йоан Предтеча, съпроводени с надпис, от който е видно кой е приносителят им до о-в св. Иван (Созопол). Както ми каза в личен разговор колегата Михаил Гърков от Папския институт по църковна археология  във Ватикана: „Поне от 500 години нямаме сведение да са откривани по време на археологически разкопки мощи на св. Йоан Предтеча”.

Значимостта на откритието, направено на 28 и 29 юли 2010 г. между двата църковни  празника посветени на св. Йоан Предтеча – Рождение на св. Йоан (24 юни) и Отсичане главата на св. Йоан (29 август) пролича в различните начини, по които то бе възприето. Безспорно то предизвика интереса на правителството. На острова гостува тогавашният вицепремир Симеон Дянков, който много се впечатли както от суровостта на мястото, така и от манастира, в който бяха открити частица от мощите на св. Йоан. „Това е голям празник за България и всички българи. Вълнуващо е. Бидейки българин, си давам сметка, че находката е важна за историческото наследство на България. Ще помагаме за цялото туристическо, историческо и културно развитие на България,” каза той. Не пропусна да добави, че „манастирът ще бъде притегателен център за поклонение не само за българите, но и за вярващи от други страни”.  Американският посланик Джеймс Уорлик, пресаташето му Винс Кампос и културното аташе Шери Кенесън-Хол също посетиха о-в св. Иван, като още със стъпването отбелязаха, че силно се вълнуват и с нетърпение очакват да стигнат до манастира. Посланик Уорлик с голямо вдъхновение разказа колко силно е впечатлен от направеното откритие. Сподели, че е католик, вярващ и няколко пъти повтори колко много се е развълнувал от това, като е видял мощите на св. Йоан в храма „Св. Георги” (Созопол) и е впечатлен от стотиците търпеливо чакащи поклонници пред храма. Още по-голямо бе вълнението му след като разгледа мястото на реликвария и кутийката с надписа. Дословно изрече: „Искам да не съм с костюма си, както съм сега и да стана археолог. Запленен съм от откритието. Имал сте рядък шанс не само като археолог, но и като вярващ. Господ да благослови и двете държави”.

За откритието са направени филми от National Geographic (2012), ZDF (2011), TV Globo, Бразилия (2010).